ВЕРООТСТЪ̀ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от вероотстъпник; вероизменнически. Всичката православна черква е отхвърлила и проклела вероотстъпническите дела на Йоана VII Палеолога (Р). ПСп, 1873, кн. 7-8, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)