ВЀРУЮ мн. няма, ср. Книж. 1. Черковен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; символ на вярата. „Не е истински християнин оня, който не знае господнята молитва, десетте заповеди, верую и помилую мя боже.“ Т. Влайков, Пр I, 89-90. Пространно верую, отче наш, йоще и други някои частици от черковното богомилство, които ся Кирилу приписуват,.., списани са,.., от негова ученик Константина, втори епископ българский. Х. Йоанович, Ц (превод), 9.
2. Прен. Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. — Безсмъртие,.., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую. Б. Болгар, ПД, 62. — Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си верую... А. Гуляшки, МТС, 20. Венецов се поклони, радостно развълну- ван.. Колко сърца тупаха сега заедно с неговото сърце, колко съзнания бяха се разтворили, за да приемат неговото литературно и поетическо верую? Г. Караславов, Избр. съч. II, 48.