ВЕСЕЛЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до веселяк, който е присъщ на веселяк. Тотев се зарадва на писмото и на кръглото му веселяшко лице се изписа неудържимо любопитство. Н. Каралиева, Н, 36.
ВЕСЕЛЯ̀ШКИ. Нареч. от прил. веселяшки. Христаки седеше, разкрачил колене, килнал веселяшки гуглата си. Ц. Лачева, СА, 60.