ВЕТРОВЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ветровит. По-голямото удобство, което представляват тия ребра за движение на хора и добитък, по-голямата сухост и ветровитост, осъждат тия места на прогресивно оголяване. П. Делирадев, В, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)