ВЗРИВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взривявам и от взривявам се. Колата спря и слязохме: спътниците ми, начумерени от „засечката“, аз — доволен, че се бях озовал на обекта в най-интересния момент — взривяването на бомбите. Н. Хайтов, ШГ, 96. Прибор за взривяване. Средства за взривяване.