ВИЗЬО̀Р м. Спец. Приспособление към фотоапарат, киноили телевизионна камера за наблюдение и точно определяне на тази част от пространството, която се обхваща от снимката (кадъра). Изведнъж станах, долепих око до визьора [на фотоапарата] и почнах да обстрелвам Галунка. Б. Болгар, ОП, 43.

— Фр. viseur.


Източник: Речник на българския език (онлайн)