ВИСОКОГОВОРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от високоговорител. От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траурна музика. Δ В града е поставена високоговорителна инсталация. Δ Високоговорителна уредба.


Източник: Речник на българския език (онлайн)