ВИСОКОПРЕПОДО̀БЕН, само м., мн. -бни, прил. Църк. Епитет на архимандрит, с който се изразява уважение към съответния сан на църковно лице. По заповед на сиятелните и високопреподобни кардинали на Свещената конгрегация за разпространение на вярата ние, долуподписаните архиепископи, съставяме този публичен документ за подялбата и споразумението, които постигнахме помежду си, за епархиите и областите, поверени нам от Светата римска църква. Б. Примов и др., ДКД, 32.