ВИСОКОПРЕПОДО̀БИЕ, мн. -ия, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, т е х н и. Титла на архимандрит или като обръщение към него за израз на уважение. Тази партия действуваше под влиянието на лични страсти и с такава ярост, щото Екзархията са видя принудена да из- проводи свой представител да иде и да разгледа на мястото работите. За такъв са избра негово високопреподобие архимандрит Константин и му се поръчаха освен тези преглеждания още много други важни екзархийски работи. Лет., 1876, 11.