ВИСОКОЧЕСТО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. Противоп. нискочестотен. Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.

◊ Високочестотен ток. Електр. Електрически променлив ток с честота над 10000 херца. По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори. К, 1963, кн. 3, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)