ВИСО̀ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, н е й н о, т е х н и. Титла за лица от царски или кралски род. Телохранителят пред вратата на княжеската спалня застана мирно пред Загорски, но предупредително забеляза: — Негово височество си легна. В. Геновска, СГ, 355. Трябва членовете на комисията непременно да идат в Искрец и да се запознаят с оригинала.. Па още по-хубаво ще бъде, ако и техни царски височества се наканят да идат. Ал. Константинов, Съч., 234.