ВИСШЕСТОЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който стои по-високо в административната йерархия. Висшестоящ орган. Висшестояща инстанция. Висшестояща институция. Висшестояща организация.
2. Като същ. висшестоящ<ият, -ия> м., висшестоящи<те> мн. Лице, което заема по-високо място в административната йерархия. Поисках подробна автобиография, за да се запознаят с тебе висшестоящете. Те единодушно се съгласиха ти да заемеш длъжността на Димов. Сл. Македонски, ЕЗС, 162.
— От рус. вышестоящий. — Друга (остар.) форма: в и ш е с т о я̀ щ.