ВКРАДЧЍВО. Остар. Книж. Нареч. от вкрадчив. М е р и д о р (вкрадчиво): Царю... царю... но той не чува, сякаш... / Царю, дойдох да ти обадя нещо... Г. Райчев, ЕЦ, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)