ВЛЪХВУ̀ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от влъхвувам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЪХВУ̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влъхвувам2.
