ВОВЀЖДАМ, -аш, несв.; воведа̀, -èш, мин. св. вовèдох, прич. мин. св. деят. вовèл, св., прех. Остар. и диал. Въвеждам. Тя се сети защо иде баба Джуровица — .. Затова и весело някак, ала и със страх и потръпване тя посрещна баба Джуровица и я воведе в собата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. Като оригинален законодател, Франклин воведе в политическия състав онази простота и онази смелост на мислите, които изказваше в живота си и в учените си занятия. С. Бобчев, ЖФ (превод), 105. Преписвачът [на паметника], който е живял в XI век, е чувствувал вече потребност да воведе в езика някои свои местни особености. СбС, 119. Па ги в дома завела / и у земници воведе, / и си вратата зарезе, / па се Тодора провикна: /„Излезте, тате и чиче! — / Айдуци има в земници!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 98. вовеждам се, воведа се страд. На тоя съвет е решено да се унищожи банатската военна граница и да се воведе граждански ред. С, 1872, бр. 48, 389.


Източник: Речник на българския език (онлайн)