ВОДЕНИЧА̀РИН, мн. воденича̀ри, м. Остар., сега простонар. Воденичар. Той мислеше, че ще срещне някого около воденицата или ще намери воденичарин да го попита за път. Ц. Гинчев, ДТ, 22. Ще доде чичо Тасо,.., па почне: ..; Йото ще иде на горната воденица да смеле 2-3 чувала брашно, да понагледа воденичарина и да види дали държи яза. М. Георгиев, Избр. разк., 45.
— Друга форма: в о д е н ч а̀ р и н.