ВОДОМОТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. В съчет. Водомоторен спорт. Спорт, който се упражнява със специални моторни лодки. Поречията на пълноводните плавателни реки притежават условия за построяване на универсални или специализирани бази за воден спорт (гребане, плуване, леководолазен спорт, риболов, ветроходство, водомоторен спорт, водни ски и др.). Л. Тонев и др., АЖС, 189. Наред с таблата, посветени на водомоторния спорт, тук има и най-разообразни модели на лодки, ветроходи. ВН, 1960, бр. 2960, 2.

2. Който е свързан с такъв спорт. Водомоторен клуб. Водомоторни състезания.


Източник: Речник на българския език (онлайн)