ВОЗДИХА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздихание. Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са понудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти. Р. Попович, Х, 121.
