ВОЛОНТЍР м. Остар. Волентир. Един богат русенец .. са обещал да въоръжи на своя сметка 8 000 волонтири. Хр. Ботев, Съч. 1929, 8. Линколн влезе като войник в полка на волонтирите в Нюсалем. Й. Груев, СП (превод), 179.
— Други форми: в о л о н т è р и в о л и н т ѝ р.