ВО̀НКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Вънкашен. Не ся уповавай на вонкашните украшения, зачтото и барабанът (..) со все что чини толкова глас и мятеж, полен е с вятр. А. Гранитски, ПР (превод), 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)