ВОСЪЧНОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълт цвят като восък. Тя гледаше купчините цветя и запаленото кандилце, пламъчето на което напомняше за слабичкото, восъчножълто, гаснещо с години момиче на Пашкулчеви. Ст. Даскалов, ЕС, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)