ВПУ̀СКАМ, -аш и ВПУ̀ЩАМ, -аш, несв.; впу̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. 1. Пускам нещо вътре в друго. Да забележим колко тегли кратуната празна, та па да впуснем вътре в нея малко въздух, щем видим, че стане тя малко по-тежка. Н. Геров, ИФ, 129. След туй той прерязал гърлата на докараните овци и впуснал кръвта в изкопаната яма. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 100.
2. Оставям, пускам някого или нещо да влезе вътре в нещо. С такава нестърпимост става и впуска коня си във вълнения, които можеха да го потопят. „Вървете, дума на войската си,.., аз не искам друго освен града.“ Д. Попов, СбРС (превод), 33. Защо са впуснали тук, в таз малка ограда, толкова свят? Ст. Младенов, БТР I, 341. впускам се, впущам се, впусна се страд.