ВРАЖУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Правя магии; бая, врачувам, вража, вражу- кам. „Е, що ти е това?“ — рекъл попо. „Вражалец“ — рекъл сиромао. „Вражалец ли?“ — рекъл попо: „Я да видиме, како че вражува!“ СбНУ ХLV, 387.
