ВРАЧО̀ВНИЦА ж. Диал. Вра̀чка (в 1 и 2 знач.). На майка ми дошло времето за раждане.. Всички бабувачки, баялки, врачовници и още вретенарки на древния ни град Кула се трупали, ама нищо не могли да помогнат и само обявили баща ми за грешен. Й. Вълчев, РЗ, 11.

— Други форми: в р а ч è в н и ц а, в р а ч è б н и ц а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)