ВРЕТЕНА̀РКА1 ж. 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. — Ти — вика — си ме извадил като арапин, а жена ми мяза на вретенарка циганка! Чудомир, Избр. пр, 75.
2. Жена на вретенар1 (Ст. Младенов, БТР).
3. Прен. Разг. Жена, която скита по цял ден от къща в къща.
ВРЕТЕНА̀РКА2 ж. Сладководна риба с вретеновидно тяло, покрито със средно големи люспи. Aspro. Голямата и малката вретенарка обитават бавно течащите и тихи води на р. Дунав.
ВРЕТЕНА̀РКА3 ж. Диал. Вид дървена лъжица, правена и продавана от вретенар1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.