ВРЪЗКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Неодобр. Човек, който има много връзки, познанства с влиятелни хора, които използва за постигане на целите си. Той е голям връзкар — как иначе би започнал работа в такава престижна фирма, без да има никакъв стаж. Δ Фирмата се напълни с връзкари, които нищо не вършат, а другите опъват заради тях.


Източник: Речник на българския език (онлайн)