ВРЪ̀ЗУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. Връзвам1. Дойде време за жетва, и ние се качихме да я ожнеме. Нашите жният, язе връзувам снопето. Нар. пес., СбНУ ХLV, 382. връзувам се, вържа се страд. и възвр.
ВРЪ̀ЗУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. Връзвам2.