ВРЪНКА̀ЛО, мн. -а, ср. 1. Разг. Човек, който много врънка (в З знач.).

2. Диал. Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР).

3. Диал. Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд).


Източник: Речник на българския език (онлайн)