ВСА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от всаждам и от всаждам се. Сам той [П. П. Славейков], като поет и борец в живота, беше утопист, който проповядваше идеал за нравствено прераждане, „опитомяване на дивака“, „всаждане в съзнанието на българина човещина“ – революционизиране на живота от нравствената и творческа личност, от „свръхчовека“. Б. Делчев, БКПС, 128.