ВСЕДЪРЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. няма, м. Остар. Книж. Епитет на Бога, който според християнската религия управлява, владее и държи целия видим и невидим свят. За разлика от тях [народните предания], Библията е пречистена, съобразена с догмата: „единно е началото на зримия свят, един е Бог вседържител“. В. Мутафчиева, ИКМ, 75-76.
— Друга форма: в с е д е р ж ѝ т е л.