ВСЕИЗВЀСТНО нареч. Обикн. с гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. Книж. За означаване, че нещо се знае от всички, известно е на всички; общоизвестно. Всеизвестно е, че ония, чиято професия е да развеселяват другите, обикновено са мрачни хора! Р, 1926, бр. 225, 3. Това, че той е корумпиран, беше всеизвестно, но всеки си мълчеше.