ВСЕЛЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до вселена (в 1 и 2 знач.); световен, всемирен, космически. Директорът стоеше забъркан като пред вселенска катастрофа: да нападат така вулгарно прекрасната Германия в повереното му учреждение! О. Василев, ЖБ, 420. Беше много тихо,.. Едно вселенско спокойствие бе обзело море и суша. Сл. Чернишев, ЛО, 31. Ето виж:/ с един скок / ний скачаме право в небето:/ ДОЛУ БОГ!/../ и от твоя престол / те запращаме мъртъв надолу / вдън вселенските бездни / безвездни, / железни — ДОЛУ БОГ! Г. Милев, С, 46-47.
2. Остар. Който се отнася до цялата Земя; световен, всемирен. — Светът види ли веднъж, че е сладък и приятен езикът ни, той ще го приеме със сè сърце, също тъй както са направили френците, та днес техният език е станал току-речи вселенски. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 4.
3. Църк. Епитет на гръцката патриаршия и гръцкия патриарх. На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с .. патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места, спор, който изглежда и Кримската война не беше разрешила. Ст. Дичев, ЗС I, 22-23. Когато вселенските патриархи захванале да купуват своето патриаршеско достойнство като беглик от високата порта и самият патриарх изгубил вече своето велико значение, и думата „вселенски“ останала само празна титла. С, 1872, бр. 46, 363. Вселенска патриаршия. // Остар. Епитет на цар, светия, държава и др. за подчертаване на значението, влиянието, авторитета му. Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни: .. за което се и прослави най-много от другите царе и наименова се цар вселенски. Хр. Павлович, Ц, 45. Някои святители черковата е назвала вселенски според важностите на трудовете им. З. Петров и др., ЧБ (превод), 248. Китайците наричат своята държава небесна Империя, караказанците,.., по подражение тям наричат и те своята държава вселенска. Г, 1863, бр. 2, 10.
4. Рядко. Който се отнася до вселенска църква. Единната Източна църква не съществува, тя е разпокъсана на национални църкви, много повече от Западната, от католическата. Националните движения и националните интереси са победили вселенския принцип дори в самата църква. Т. Жечев, БВ, 107.
◊ Вселенска църква (черква, черкова). Остар. Църк. 1. Християнската църковна институция преди разделянето ѝ на източноправославна и западна. Вселенската черква е изгубила своята цялост още тогава, когато биле разделени двете черкви, т. е. когато западната черква са отделила от православната. С, 1872, бр. 46, 363. 2. Източноправославната църква (за подчертаване на широкото ѝ влияние, обхват). Вярват ли тие, че вселенската черква, т. е. гръцката цариградска йерархия е света, непогрешима и целокупна? С, 1872, бр. 40, 313. „Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност, похвални усилия и синовно усърдие.“ Д. Талев, ЖС, 132. Вселенски събори. Църк. Събори за разглеждане и решаване на основни въпроси с богословски, църковнополитически и дисциплинарен характер, в които са участвали представители на висшето духовенство на християнската църква, а след разделянето ѝ на източна и западна — само на католическата. Пастирите на църквата, за да прекъснат препирните и крамолите, зели да се събират на сговор. Така станали местни събори, .., и вселенски събори, на които дохождали пастири на църквата колкото се могло от всичка вселена. Д. Манчев, НН (превод), 149. Патриарх е реч гръцка, .. Нашата черква въвела е тая титла и дала на някои епископи още в V век, на четвъртий вселенски — халкидонски — събор. З. Петров и др., ЧБ (превод), 58.