ВСЕО̀БЩО. Книж. Нареч. от всеобщ. Всеобщо се приемаше, че съвсем малко месеци са достатъчни за нейното [на войната] прекратяване. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 2. Всеобщо уважаван учен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)