ВСЯ̀ВГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Всякогашен; сявгашен. Клавдий Птоломей полагал, че землята стои в центърът на вселената неподвижна, а около ся въртят сичките светила и разлнчните небеса. Това правилно движение прави постоянна и всявгашна промяната на денят и нощта. Ив. Богоров, ВГД (превод), 361.