ВТЕЛЯ̀ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втелявам се. Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“ Ив. Вазов, Съч. ХII, 51.
— Друга (остар.) форма: в т и л я̀ в а н е.
