ВТОРОЕТА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. 1. Който се намира на втория етаж. Второетажен апартамент.

2. Обикн. в съчет. с л е г л о, к о й к а и под. Който е разположен на втория ред над друго легло, койка, обикн. в превозно средство, казармено помещение и под. Сутрин, щом се събудеше, свличаше се от второетажното си легло [в парахода] .. и почваше да се къпе, бръсне и подрежда тоалета си. Г. Белев, КВА, 327.


Източник: Речник на българския език (онлайн)