ВЪ̀ЗГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Хленча. — Е, чакайте де, едвам ни виждате на работа, не ходете да ми възгате и да ми пресичате куража, думаше Пенчо: полека, полека, наплати ща са. Ил. Блъсков, ПБ II, 58.
