ВЪЗГА̀РЯМ СЕ, -яш се, несв.; възгоря̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. възгоря̀л се, -а се, -о се, мн. възгорèли се, св., непрех. Остар. Книж. Разгарям се. — В чехския вестник „Покрок“ е напечатана из Цариград следующата телеграма: „В Емен са е възгоряло пак въстание.“ С, 1872, бр. 32, 255. Крал Амедей е разпуснал скупщината; а от това е готова да са възгори революция. С, 1872, бр. 34, 267.