ВЪЗДУ̀ШНО нареч. Поет. Леко, ефирно, подобно на въздух. Дърветата жълти, светли и въздушно леки почиваха по хоризонтите. Ил. Волен, МДС, 162. Да може все така шумът на колелата / да ни унася леко, един на друг склонени, / а вън на пролетта прозирните була / въздушно да обвиват леса раззеленен... Е. Багряна, ЗМ, 22. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят. П. К. Яворов, Съч. I, 129.