ВЪЗПА̀ЛЯНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпалям1 и от възпалям се; възпалване1.
ВЪЗПА̀ЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възпалям2 и от възпалям се; възпалване2, възпаление, възпаляване.
