ВЪЗПОМЕНА̀ВАМ, -аш, несв.; възпомена̀, -èш, мин. св. -а̀х, прич. мин. страд. възпомена̀т, св. Остар. Книж. 1. Непрех. Напомням, припомням някому за нещо; възпоменувам. Реката Янтра там шуми; / а славейчето сладко пее и пътниците весели. / Мен само не развеселява / тази природна веселба, / но само само ми възпоменава, / за прадедните времена! СбДЧ, 179.
2. Прех. Спомням си, припомням си; възпоменувам.
— Други форми: в ъ з п о м и н а̀ в а м, в о с п о м и н а̀ в а м.