ВЪЗРА̀ВЯМ, -яш, несв.; възро̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Възривам. възравям се, възровя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)