ВЪЗРА̀ДВАНО. Книж. Нареч. от възрадван; с радост, радостно. И стрелците веднага развързаха доброволния пленник. — Така — подвикна възрадвано Драган и разтърка подпухналите си от пристягането китки. О. Василев, ЗЗ, 88.
