ВЪЗСЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Ритор. Който възславя; хвалебствен. И паднаха на колене, възславен / химн магите подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас — / „Небесний цар е в земния избавен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187.
