ВЪЗТО̀ПЛО. Нареч. от възтопъл. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. 1. Означава, че някъде е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. В стаята е възтопло.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. Стана ми възтопло.