ВЪЗТЪ̀МНО. Нареч. от възтъмен. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде е по-тъмно от обикновеното или отколкото се очаква. Възтъмно е в огнището, не играят светлини и сенки, ала иде оттам топъл ласкав дъх. А. Дончев, СВС, 189.


Източник: Речник на българския език (онлайн)