ВЪЗТЯ̀СНО. Нареч. от възтесен. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде е по-тясно от обикновеното или отколкото се очаква. Тук е възтясно. Δ В стаята беше възтясно и нямаше място за много мебели.
