ВЪЗХВА̀ЛА ж. Книж. Похвала, изразена в силна степен, за нещо, което по всеобщо признание има изключителни качества или много висока стойност. В обширния предговор на своя най-известен труд „Христоития“ той [Р. Попович] прави възторжена възхвала на просветата. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Той [Вергилий] получил всестранно образование и създал безсмъртни произведения, от които най-забележителното е поемата „Енеида“. Тя представлява възхвала на славното минало на Рим начело с Август и неговите предци. Ист. V кл, 143. Двайсет певци-стихоплетци в черни дрехи вървяха пред войската. Всеки хвале- ше на свой глас великите дела на Абдул Хамид хан.. Тълпата. .., не смогваше да улови цяла дума от двайсетте наведнаж изпети възхвали. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 111-112. „Трябва да ви кажа още един път, че аз не заслужавам възхвалата, за която ми правите чест.“ ДЗ, 1868, бр. 51, 194.