ВЪЛНОНО̀СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. От който се получава въ̀лна.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЛНОНО̀СЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който причинява вълни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.