ВЪПЛЪТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въплътя като прил. Който е въплъщение на нещо, реален образ на нещо нематериално. Рамадан седеше вече горе в артистичното си облекло, вдигнал вдъхновено чудодейния си кларнет към вечерната заря, с притворени очи и издути бузи, въплътен идеал на своите събратя. И. Петров, Съч. II, 108. Човекът е въплътен дух и той не може да се задоволи с голия живот, с вегетирането, простото съществуване. ХК, 2017, бр. 4, 80.
– Друга (остар.) форма: въплотѐн.